27.01.2021 г., 9:29

Прозрение

377 4 8

 

 

Трева съм… в земния ти път.

Минавайки по мен да ти е меко.

Снишена и окастрена до смърт

не избуявам, за да виждаш надалеко.

 

Вода съм… в земния ти път.

Смирено жаждата ти утолявам.

Памет вливам в живата ти плът.

Мъдростта си в теб вселявам.

 

И сол съм… в земния ти път.

На живота ти вкуса аз давам.

Всичко, всичко съм за теб.

Но… дали си заслужава…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...