Jan 27, 2021, 9:29 AM

Прозрение

  Poetry
379 4 8

 

 

Трева съм… в земния ти път.

Минавайки по мен да ти е меко.

Снишена и окастрена до смърт

не избуявам, за да виждаш надалеко.

 

Вода съм… в земния ти път.

Смирено жаждата ти утолявам.

Памет вливам в живата ти плът.

Мъдростта си в теб вселявам.

 

И сол съм… в земния ти път.

На живота ти вкуса аз давам.

Всичко, всичко съм за теб.

Но… дали си заслужава…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....