4 авг. 2006 г., 19:16

Прозрение-2

666 0 3
Прозрение-2
Весела Кънчева

Надолу,
.....надолу,
........надолу,
..........падах със страшна сила....
С главата надолу,
.....стремглаво надолу
........и никак не можех да спра...
Тъмно бе,
.....ужасно бе,
........смазващо...
Прозряла
.....безизходността,
.........аз продължавах да падам...
Пропадах,
.....сгромолясвах се,
........като че ли вдън земя!
Без звук!
.....Без стон!
..........С отворени и ужасени очи...
Задушавах се,
.....Нямах въздух!
..........И продължавах да падам...
Надолу,
.....Надолу,
..........Надолу...
...............
Огледах се!
.....Прозрението ме осенИ и
..........видях и други падащи тела...
Тези,
.....които не бяха
.........преодолели страха,
тези,
.....които не бяха
........прозрели неизбежността,
тези,
.....които не бяха
........проумели безпомощността-
викаха и се гърчеха,
.....крещяха отчаяно,
..........като падаха...
Все по-надолу,
.....и по-надолу...
Тези,
.....които бяха прозрели
..........простата истина,
тези,
.....които бяха проумели
..........безнадеждността,
тези,
.....които бяха преодолели
..........страха-
те без звук
.....и без стон падаха...
Надолу,
.....надолу,
..........надолу...
-------------
Прозрях,
.....проумях,
..........че нищо не мога да променя...
Че и да викам
.....и да крещя-
..........нищо няма да изменя...
И постепенно
.....започнах да виждам
..........че има и такива,които не падаха-
закрепили се бяха
.....някак си,някъде,
..........но не падаха...
Стояха
.....и ни гледаха
..........съчувствено, с големи очи...
Накои дори
.....протягаха ръце-
..........да ни хванат, да ни спрат...
И тогава
.....аз се усмихнах
..........и протегнах към тях ръце...
"Значи все още
.....не е загубено всичко"-
..........това си помислих...
Видях как една ръка се протяга
.....към мен и ме хваща -
..........и спрях да падам...
Погледнах нагоре-
.....усмихваха ми се
..........топли и прекрасни очи...
Сякаш ми казваха-"Не се бой-
.....страшното премина!
..........Ти само се дръж!"
29.05.2006г.
София, България

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и за двата отзива.
    Да, наистина трябва да си го преживял, за да го почувстваш и разбереш.


  • На мен ми хареса!
    Поздрави!
  • Малко е странна тази изповед.Мисля, че си прекалила с думите.Същото можеше да го кажеш по-стегнато,по-силно,като внушение...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...