4.08.2006 г., 19:16

Прозрение-2

661 0 3
Прозрение-2
Весела Кънчева

Надолу,
.....надолу,
........надолу,
..........падах със страшна сила....
С главата надолу,
.....стремглаво надолу
........и никак не можех да спра...
Тъмно бе,
.....ужасно бе,
........смазващо...
Прозряла
.....безизходността,
.........аз продължавах да падам...
Пропадах,
.....сгромолясвах се,
........като че ли вдън земя!
Без звук!
.....Без стон!
..........С отворени и ужасени очи...
Задушавах се,
.....Нямах въздух!
..........И продължавах да падам...
Надолу,
.....Надолу,
..........Надолу...
...............
Огледах се!
.....Прозрението ме осенИ и
..........видях и други падащи тела...
Тези,
.....които не бяха
.........преодолели страха,
тези,
.....които не бяха
........прозрели неизбежността,
тези,
.....които не бяха
........проумели безпомощността-
викаха и се гърчеха,
.....крещяха отчаяно,
..........като падаха...
Все по-надолу,
.....и по-надолу...
Тези,
.....които бяха прозрели
..........простата истина,
тези,
.....които бяха проумели
..........безнадеждността,
тези,
.....които бяха преодолели
..........страха-
те без звук
.....и без стон падаха...
Надолу,
.....надолу,
..........надолу...
-------------
Прозрях,
.....проумях,
..........че нищо не мога да променя...
Че и да викам
.....и да крещя-
..........нищо няма да изменя...
И постепенно
.....започнах да виждам
..........че има и такива,които не падаха-
закрепили се бяха
.....някак си,някъде,
..........но не падаха...
Стояха
.....и ни гледаха
..........съчувствено, с големи очи...
Накои дори
.....протягаха ръце-
..........да ни хванат, да ни спрат...
И тогава
.....аз се усмихнах
..........и протегнах към тях ръце...
"Значи все още
.....не е загубено всичко"-
..........това си помислих...
Видях как една ръка се протяга
.....към мен и ме хваща -
..........и спрях да падам...
Погледнах нагоре-
.....усмихваха ми се
..........топли и прекрасни очи...
Сякаш ми казваха-"Не се бой-
.....страшното премина!
..........Ти само се дръж!"
29.05.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и за двата отзива.
    Да, наистина трябва да си го преживял, за да го почувстваш и разбереш.


  • На мен ми хареса!
    Поздрави!
  • Малко е странна тази изповед.Мисля, че си прекалила с думите.Същото можеше да го кажеш по-стегнато,по-силно,като внушение...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...