Сега вече знам, че не мога да обичам.
Уморена съм и се чувствам излишна.
Оставих миналото зад гърба,
но нямам сили напред да продължа.
Като прикована седя - не мога да помръдна.
Не мога да се освободя
от тъмнината, която ме е покрила;
от самотата, която ме е пленила.
Погледна ли назад, се връща болката.
Погледна ли напред, не виждам светлина.
Не виждам смисъл да продължа.
Нямам път, нямам посока, нямам нищо. ...