Прозрение
Сега вече знам, че не мога да обичам.
Уморена съм и се чувствам излишна.
Оставих миналото зад гърба,
но нямам сили напред да продължа.
Като прикована седя - не мога да помръдна.
Не мога да се освободя
от тъмнината, която ме е покрила;
от самотата, която ме е пленила.
Погледна ли назад, се връща болката.
Погледна ли напред, не виждам светлина.
Не виждам смисъл да продължа.
Нямам път, нямам посока, нямам нищо.
Няма за какво да се боря,
няма за какво да живея.
Само да плача умея...
© Юлия Петрова All rights reserved.
едва се регистрирал и го раздава съдник..Тук одобрение не се печели с хапливи коментари:>Браво за стиха,макар и с мрачна атмосфера
