Прозрение

Poetry

1.2K 0 5

Сега вече знам, че не мога да обичам.

Уморена съм и се чувствам излишна.

Оставих миналото зад гърба,

но нямам сили напред да продължа.

Като прикована седя - не мога да помръдна.

Не мога да се освободя

от тъмнината, която ме е покрила;

от самотата, която ме е пленила.

Погледна ли назад, се връща болката.

Погледна ли напред, не виждам светлина.

Не виждам смисъл да продължа.

Нямам път, нямам посока, нямам нищо.

Няма за какво да се боря,

няма за какво да живея.

Само да плача умея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Julls (Юлия Петрова)

Благодаря на всички! Поздрави и на вас!

2007-10-28T23:08:17+02:00
vesival (Весела)

Поздрав, Юлия!

2007-10-22T14:54:00+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Хм..Великата хартаедва се регистрирал и го раздава съдник..Тук одобрение не се печели с хапливи коментари:>Браво за стиха,макар и с мрачна атмосфера

2007-10-20T22:35:25+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Игнорирай този коментар под моя

Поздрави!

2007-10-20T21:43:08+03:00
MagnaHarta (Якоб Яков)

Има вакантно място за писачи на некролози в погребално бюро "Зевс".

2007-10-20T21:24:29+03:00