Прозрение
Небето се изсипа над България.
Удави къщи, посеви и хора.
Греховни думи бликнаха в душата ми -
срещу Природата и срещу Бога...
Но трезво се избистри мисълта ми
и моят дух смирено коленичи -
пред Силата, която е над нас.
Тя строга е, защото ни обича.
И вижда как дълбаем под краката си -
от алчност за богатство и за власт;
запалихме пожари по Земята
и смърти сеем всеки ден и час.
Поспри се, Господи, и погледни ни -
всеопрощаващ, благ.
И нека грейнат небесата сини
над този грешен свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
