24 jun 2014, 9:54

Прозрение 

  Poesía » Civil
749 1 19
Небето се изсипа над България.
Удави къщи, посеви и хора.
Греховни думи бликнаха в душата ми -
срещу Природата и срещу Бога...
Но трезво се избистри мисълта ми
и моят дух смирено коленичи -
пред Силата, която е над нас.
Тя строга е, защото ни обича.
И вижда как дълбаем под краката си -
от алчност за богатство и за власт;
запалихме пожари по Земята
и смърти сеем всеки ден и час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??