24.06.2014 г., 9:54

Прозрение

919 1 19

Небето се изсипа над България.

Удави къщи, посеви и хора.

Греховни думи бликнаха в душата ми -

срещу Природата и срещу Бога...

 

Но трезво се избистри мисълта ми

и моят дух смирено коленичи -

пред Силата, която е над нас.

Тя строга е, защото ни обича.

 

И вижда как дълбаем под краката си -

от алчност за богатство и за власт;

запалихме пожари по Земята

и смърти сеем всеки  ден и час.

 

Поспри се, Господи, и погледни ни -

всеопрощаващ, благ.

И нека грейнат небесата сини

над този грешен свят.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....