24.06.2014 г., 9:54

Прозрение

918 1 19

Небето се изсипа над България.

Удави къщи, посеви и хора.

Греховни думи бликнаха в душата ми -

срещу Природата и срещу Бога...

 

Но трезво се избистри мисълта ми

и моят дух смирено коленичи -

пред Силата, която е над нас.

Тя строга е, защото ни обича.

 

И вижда как дълбаем под краката си -

от алчност за богатство и за власт;

запалихме пожари по Земята

и смърти сеем всеки  ден и час.

 

Поспри се, Господи, и погледни ни -

всеопрощаващ, благ.

И нека грейнат небесата сини

над този грешен свят.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...