Jun 24, 2014, 9:54 AM

Прозрение

  Poetry » Civic
917 1 19

Небето се изсипа над България.

Удави къщи, посеви и хора.

Греховни думи бликнаха в душата ми -

срещу Природата и срещу Бога...

 

Но трезво се избистри мисълта ми

и моят дух смирено коленичи -

пред Силата, която е над нас.

Тя строга е, защото ни обича.

 

И вижда как дълбаем под краката си -

от алчност за богатство и за власт;

запалихме пожари по Земята

и смърти сеем всеки  ден и час.

 

Поспри се, Господи, и погледни ни -

всеопрощаващ, благ.

И нека грейнат небесата сини

над този грешен свят.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...