severianin (Валентин Чернев)
417 677
8 янв. 2013 г., 12:48

Прозрение 

  Поэзия
612 1 8

 

ПРОЗРЕНИЕ

 

 

Делим живота нелогично, сложно,

на дни, на месеци и на години,

а после отбелязваме тревожно

как неусетно времето е минало.

 

Делим го по житейските закони

на детство,

зрелост,

старост белокоса,

и се обличаме според сезона,

и зиме летните палта не носим.

 

Боим се сякаш да не станем смешни,

ако сме палави и в късна есен,

ако до сетен дъх живеем грешно –

с протрити дънки вместо с фрака тесен.

 

Разделяме на радост и на мъка

живота, и на грозно и красиво;

бележим всяка среща и разлъка,

за да решим били ли сме щастливи.

 

Кой казва, че се чупи на парчета

плътта на времето като погача?

Понякога среднощно слънце свети,

понякога по обед пада здрачът;

 

понякога мълчим – и пак ни чуват,

друг път крещим – и пак сме мълчаливи;

понякога напразно ни се струва,

че сме нещастни,

а сме тъй щастливи.

 

Понякога една минута носи

плода на дни, пилени с пълни шепи.

Какво е този наш живот?

                                               Какво са

и тези мерки, странни и нелепи?

 

Не може и не бива да разделя

човек живота на трохи случайни –

не идват нито дните черно-бели,

нито нещата – трайни и нетрайни.

 

Единствено възможното деление

– простете! – е до болка тривиално:

животът се разделя, според мене,

на светъл сън и глупава реалност.

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??