bili1405 (Биляна Христова)
1 0
23 янв. 2011 г., 13:53

Прозрения 

  Поэзия » Философская
502 0 2

Съдбовни решения, безумна реалност...

Магическа сила, неземна игра...

Какво ли по пътя очаква ни?

Каква ли била нашта съдба?

 

И в тази безумна и странна реалност

се срещаме с тебе, живот...

И каква ли е твоята тайна -

изненадващи удари следват безчет.

 

А ние сме просто наивни човеци,

забравили своя произход и Бог...

И търсещи вечната истина,

потъпкваме всяко добро...

 

Защо ли е нужно погазване

на природни закони, човешки съдби,

с единствена користна мисъл:

Да бъдем първи, без да ни боли...

 

С тази побъркана скорост

на безумни идеи, мечти

погубваме най-ценното в себе си -

оная красива частица от Бог.

© Биляна Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Въпросът "каква ли била нашта съдба?" просто няма смисъл - нито логически,нито граматически.Ако авторката има предвид "каква ли Е била нашта съдба?" се чудя защо въобще пита - това е минало време, би трябвало да знае каква е била. Аз останах с впечатлението, че лирическата героиня се терзае от това, което ТЕПЪРВА я очаква по пътя.Бъдеще време.
    Не винаги при търсенето на "вечната истина" се потъпква "всяко добро" - да се твърди нещо такова, пък макар и в полу-стихотворна форма, е направо нелепо. Моля авторката да не ни слага в една група със собствената си житейска философия.Да си погазва колкото ще природни закони - това си е нейна работа. Но да го прави в първо лице, единствено число, а не да се крие зад "ние, наивни човеци". В тази връзка уверявам авторката, че повечето от хората нито са наивни, нито са забравили Бог. А дали доброто ще се потъпче в търсенето на истината, е въпрос на дъъълга философска дискусия. И кое е това"добро", което ще бъде потъпкано в процеса на търсене на истината?
    С риск да потъпча "доброто", ще кажа, че истината за това откровение, така както аз я намерих, е следната: наивно-сладникаво-сантиментално като изказ.Патосът е в повечко.Ритъмът е безмилостно изпотрошен.

    Истината е обективно понятие, макар възприемането и да е субективно.
    Пожелавам следващите опити да са по-успешни!
  • Добре дошла, Биляна!
    Не съм съвсем съгласна с Мев.
    Може би при друг запис, стихът ще изглежда по друг начин и не с толкова изпотрошен ритъм.
    Има много добри попадения.
    Финалът ме впечатли.
    Истинен стих, идеята е добра.
    Пожелавам развитие и още стихове.
    Това непременно ще се случи
Предложения
: ??:??