Прозрения

Comments

• 

  MevJones (Мев Джоунс)

  Въпросът "каква ли била нашта съдба?" просто няма смисъл - нито логически,нито граматически.Ако авторката има предвид "каква ли Е била нашта съдба?" се чудя защо въобще пита - това е минало време, би трябвало да знае каква е била. Аз останах с впечатлението, че лирическата героиня се терзае от това, което ТЕПЪРВА я очаква по пътя.Бъдеще време.
  Не винаги при търсенето на "вечната истина" се потъпква "всяко добро" - да се твърди нещо такова, пък макар и в полу-стихотворна форма, е направо нелепо. Моля авторката да не ни слага в една група със собствената си житейска философия.Да си погазва колкото ще природни закони - това си е нейна работа. Но да го прави в първо лице, единствено число, а не да се крие зад "ние, наивни човеци". В тази връзка уверявам авторката, че повечето от хората нито са наивни, нито са забравили Бог. А дали доброто ще се потъпче в търсенето на истината, е въпрос на дъъълга философска дискусия. И кое е това"добро", което ще бъде потъпкано в процеса на търсене на истината?
  С риск да потъпча "доброто", ще кажа, че истината за това откровение, така както аз я намерих, е следната: наивно-сладникаво-сантиментално като изказ.Патосът е в повечко.Ритъмът е безмилостно изпотрошен.
  
  Истината е обективно понятие, макар възприемането и да е субективно.
  Пожелавам следващите опити да са по-успешни!

  2011-01-23T19:55:18+02:00
• 

  Ена (Елена Гоцева)

  Добре дошла, Биляна!
  Не съм съвсем съгласна с Мев.
  Може би при друг запис, стихът ще изглежда по друг начин и не с толкова изпотрошен ритъм.
  Има много добри попадения.
  Финалът ме впечатли.
  Истинен стих, идеята е добра.
  Пожелавам развитие и още стихове.
  Това непременно ще се случи

  2011-01-23T17:20:52+02:00