14 июл. 2010 г., 21:58

Пръстите на делника

694 0 0

Хванаха ме

пръстите на делника.

Душат ме.

Дали е слънце, или вятър;

дали е сняг, или роса –

не питам.

И не знам.

Дали листата плачат,

или дърветата

настръхнали мълчат?

Дали асфалта се разтапя,

дали във локви крача –

не виждам.

Но вървя.

Дали Луната грее,

или съседът е отворил

балконската врата

и светлина оттам се лее;

дали денят изгрял е –

не разбрах.

Но продължих нататък.

 

Държат ме –

пипалата на деня.

И в нощите ми

хищно впиват се.

Изяждат всичко.

Лакомо преяждат.

Не ми остава нищо…

Ще дойдеш ли?

Небе и вятър, и звезди…

Отрупани със сняг

корони на ели…

Ела, очаквам те –

не с болка, не с тъга.

Очакване – откъсване.

Пътека към нощта,

която не е само моя –

оглозгана от делници,

сама…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Цанева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...