14 jul 2010, 21:58

Пръстите на делника

  Poesía
695 0 0

Хванаха ме

пръстите на делника.

Душат ме.

Дали е слънце, или вятър;

дали е сняг, или роса –

не питам.

И не знам.

Дали листата плачат,

или дърветата

настръхнали мълчат?

Дали асфалта се разтапя,

дали във локви крача –

не виждам.

Но вървя.

Дали Луната грее,

или съседът е отворил

балконската врата

и светлина оттам се лее;

дали денят изгрял е –

не разбрах.

Но продължих нататък.

 

Държат ме –

пипалата на деня.

И в нощите ми

хищно впиват се.

Изяждат всичко.

Лакомо преяждат.

Не ми остава нищо…

Ще дойдеш ли?

Небе и вятър, и звезди…

Отрупани със сняг

корони на ели…

Ела, очаквам те –

не с болка, не с тъга.

Очакване – откъсване.

Пътека към нощта,

която не е само моя –

оглозгана от делници,

сама…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...