Птица
Топя се
и само луната ми е близка,
като вощеница
от
мен южното се лее.
На тръгване нощта
е ранна или късна -
зависи дали избираш да
да обичаш на сбогуване.
След мен оставя диря
чрез писъка, минаващ
през цялата ми същност,
в простенване,
към изгрева изгарящ
на разсъмване.
И разсипана нататък,
над чуждото море,
където мидите са побелели,
в очакване
на приземяваща се птица.
Очите ми са сухи,
но в един последен миг,
преди да тръгна,
отронва се сълза
за всичко, което ми е тук.
27.05.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
