jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
Jun 1, 2010, 5:42 PM

Птица 

  Poetry » Other
792 0 2



Топя се
и само луната ми е близка,
като вощеница
от
мен южното се лее.
На тръгване нощта
е ранна или късна -
зависи дали избираш да
да обичаш на сбогуване.
След мен оставя диря
чрез писъка, минаващ
през цялата ми същност,
в простенване,
към изгрева изгарящ
на разсъмване.
И разсипана  нататък,
над чуждото море,
където мидите са побелели,
в очакване
на приземяваща се птица.
Очите ми са сухи,
но в един последен миг,
преди да тръгна,

отронва се сълза
за всичко, което ми е тук.

27.05.2010

© Женина Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??