jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
1.06.2010 г., 17:42 ч.

Птица 

  Поезия » Друга
788 0 2



Топя се
и само луната ми е близка,
като вощеница
от
мен южното се лее.
На тръгване нощта
е ранна или късна -
зависи дали избираш да
да обичаш на сбогуване.
След мен оставя диря
чрез писъка, минаващ
през цялата ми същност,
в простенване,
към изгрева изгарящ
на разсъмване.
И разсипана  нататък,
над чуждото море,
където мидите са побелели,
в очакване
на приземяваща се птица.
Очите ми са сухи,
но в един последен миг,
преди да тръгна,

отронва се сълза
за всичко, което ми е тук.

27.05.2010

© Женина Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??