Затворена врата, тъжни лица

намирам аз в нощта.

Срещам погледи празни,

молещи за свобода.

Вратата е затворена,

отникъде няма светлина,

но хората се молят и вярват.

‘’Скоро ще дойде’’ тихо шептят.

Шум се чува. Всички плахо се озъртат.

На прозореца – птица без крила,

пее високо и ясно сякаш,

ала гласът й се не чува.

‘’Пей, гълъбе, пей!’’

моли майка със сълзи в очи

и надеждата в обятията свои държи.

‘’Пей и със себе си нас вземи!’’

‘’Пей, гълъбе, пей!’’

изрича момиче със светнали очи

и вяра, и надежда в себе си таи.

‘’Пей и оттук ни oтведи!’’

Път безкраен пред всички тях се появи,

а гълъбът пее своята песен

без глас и без крила,

и се моли от някого да бъде чут...