Jun 10, 2014, 7:32 PM

Птица без крила

  Poetry » Other
790 0 0

Затворена врата, тъжни лица

намирам аз в нощта.

Срещам погледи празни,

молещи за свобода.

 

Вратата е затворена,

отникъде няма светлина,

но хората се молят и вярват.

‘’Скоро ще дойде’’ тихо шептят.

 

Шум се чува. Всички плахо се озъртат.

На прозореца – птица без крила,

пее високо и ясно сякаш,

ала гласът й се не чува.

 

‘’Пей, гълъбе, пей!’’

моли майка със сълзи в очи

и надеждата в обятията свои държи.

‘’Пей и със себе си нас вземи!’’

 

‘’Пей, гълъбе, пей!’’

изрича момиче със светнали очи

и вяра, и надежда в себе си таи.

‘’Пей и оттук ни oтведи!’’

 

Път безкраен пред всички тях се появи,

а гълъбът пее своята песен

без глас и без крила,

и се моли от някого да бъде чут...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...