10.06.2014 г., 19:32

Птица без крила

792 0 0

Затворена врата, тъжни лица

намирам аз в нощта.

Срещам погледи празни,

молещи за свобода.

 

Вратата е затворена,

отникъде няма светлина,

но хората се молят и вярват.

‘’Скоро ще дойде’’ тихо шептят.

 

Шум се чува. Всички плахо се озъртат.

На прозореца – птица без крила,

пее високо и ясно сякаш,

ала гласът й се не чува.

 

‘’Пей, гълъбе, пей!’’

моли майка със сълзи в очи

и надеждата в обятията свои държи.

‘’Пей и със себе си нас вземи!’’

 

‘’Пей, гълъбе, пей!’’

изрича момиче със светнали очи

и вяра, и надежда в себе си таи.

‘’Пей и оттук ни oтведи!’’

 

Път безкраен пред всички тях се появи,

а гълъбът пее своята песен

без глас и без крила,

и се моли от някого да бъде чут...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...