“Птица като мен”       

Намирам начин, за да открия

нов път към себе си в безкрая!

Намирам изход в тъмнината,

гледала ме със злите си очи!

Лице, отправено към висините,

тъга и болка, скрити във очите!

Блестяха те в огнени мечти,

зазидани в хиляди лъжи!

Завинаги ли в тъмнината ще остана,

без изгрева на утрешния ден?

Болката в сърцето става по-голяма

дълбоко някъде във мен!

Останал сам и с птиците в съня си,

аз искам с тях да полетя.

Там горе е красиво като теб,

и ти си птица като мен!

Пред себе си аз виждам тъмнината,

звезди не светят в небесата!

В годините създавах ден след ден

тъга, която винаги да бъде с мен!

Невидими са сенките на дните,

пресъхнаха морето и реките!

Не чухме думите и късно е да спрем –

във вечен мрак светът е потопен!

Останал без мечти за светлина,

загубен в собствената самота,

аз чувах глас далечен, непознат -

казваше, че няма вече път назад!

Но аз видях красивата усмивка,

която ти ми подари!

От птиците в небето по-щастлива,

защото ти даряваха мечти!