“Птица като мен”
Намирам начин, за да открия
нов път към себе си в безкрая!
Намирам изход в тъмнината,
гледала ме със злите си очи!
Лице, отправено към висините,
тъга и болка, скрити във очите!
Блестяха те в огнени мечти,
зазидани в хиляди лъжи!
Завинаги ли в тъмнината ще остана,
без изгрева на утрешния ден?
Болката в сърцето става по-голяма
дълбоко някъде във мен!
Останал сам и с птиците в съня си,
аз искам с тях да полетя.
Там горе е красиво като теб,
и ти си птица като мен!
Пред себе си аз виждам тъмнината,
звезди не светят в небесата!
В годините създавах ден след ден
тъга, която винаги да бъде с мен!
Невидими са сенките на дните,
пресъхнаха морето и реките!
Не чухме думите и късно е да спрем –
във вечен мрак светът е потопен!
Останал без мечти за светлина,
загубен в собствената самота,
аз чувах глас далечен, непознат -
казваше, че няма вече път назад!
Но аз видях красивата усмивка,
която ти ми подари!
От птиците в небето по-щастлива,
защото ти даряваха мечти!
© Горан Русинов All rights reserved.