21 апр. 2005 г., 07:10

Птица огромна... 

  Поэзия
923 0 8

До фара
потънал в мрак
в последен полет поела
разтваря криле
птицата бяла
под дъждовното тъжно
небе, разбила на прах
тъмнината.

Крещи самотата
след бурната нощ
и бавно угасват силуети ,
и чувства прекършени
в движение,
затворено в контура
на времето.

И някъде в теб,
някъде в мен застива
в пронизителен вик
птица огромна,
в пелената от дъжд
изгубила светлината
на фара...

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??