Nadya (Надя Вълканова)
53 117
21.04.2005 г., 7:10 ч.

Птица огромна... 

  Поезия
1007 0 8

До фара
потънал в мрак
в последен полет поела
разтваря криле
птицата бяла
под дъждовното тъжно
небе, разбила на прах
тъмнината.

Крещи самотата
след бурната нощ
и бавно угасват силуети ,
и чувства прекършени
в движение,
затворено в контура
на времето.

И някъде в теб,
някъде в мен застива
в пронизителен вик
птица огромна,
в пелената от дъжд
изгубила светлината
на фара...

© Надя Вълканова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??