11 авг. 2010 г., 09:27

Птици

1.1K 0 2

                  Птици

 

Мъгла раздира синкав ден

и вятърът разклаща къщите.

Оказват се гнездата тленни,

разхвърляни в очи намръщени.

 

Писукат птичета по локвите -

за полет още твърде рано е,

а е толкоз късно да помогне

душата ми безкрило разпиляна...

 

09.08.2010.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Галина! И от мен!
  • Харесах много " душата ми безкрило разпиляна.."
    През юли вятърът събори лястовиче гнездо от прозореца на фирмата...
    Прибрахме двете малки в кашонче , сложихме ги отвън на перваза.И родителите им пак ги храниха.Гледахме ги няколко дни.....но уви...не оцеляха.Стихът ми напомни за това .Тъжно!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...