11 авг. 2010 г., 09:27

Птици

1.1K 0 2

                  Птици

 

Мъгла раздира синкав ден

и вятърът разклаща къщите.

Оказват се гнездата тленни,

разхвърляни в очи намръщени.

 

Писукат птичета по локвите -

за полет още твърде рано е,

а е толкоз късно да помогне

душата ми безкрило разпиляна...

 

09.08.2010.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Галина! И от мен!
  • Харесах много " душата ми безкрило разпиляна.."
    През юли вятърът събори лястовиче гнездо от прозореца на фирмата...
    Прибрахме двете малки в кашонче , сложихме ги отвън на перваза.И родителите им пак ги храниха.Гледахме ги няколко дни.....но уви...не оцеляха.Стихът ми напомни за това .Тъжно!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...