eddie (Ивайло Яков)
224 2285
11.08.2010 г., 9:27 ч.

Птици 

  Поезия » Друга
751 0 2

                  Птици

 

Мъгла раздира синкав ден

и вятърът разклаща къщите.

Оказват се гнездата тленни,

разхвърляни в очи намръщени.

 

Писукат птичета по локвите -

за полет още твърде рано е,

а е толкоз късно да помогне

душата ми безкрило разпиляна...

 

09.08.2010.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Галина! И от мен!
  • Харесах много " душата ми безкрило разпиляна.."
    През юли вятърът събори лястовиче гнездо от прозореца на фирмата...
    Прибрахме двете малки в кашонче , сложихме ги отвън на перваза.И родителите им пак ги храниха.Гледахме ги няколко дни.....но уви...не оцеляха.Стихът ми напомни за това .Тъжно!
Предложения
: ??:??