Aug 11, 2010, 9:27 AM

Птици

  Poetry » Other
1.1K 0 2

                  Птици

 

Мъгла раздира синкав ден

и вятърът разклаща къщите.

Оказват се гнездата тленни,

разхвърляни в очи намръщени.

 

Писукат птичета по локвите -

за полет още твърде рано е,

а е толкоз късно да помогне

душата ми безкрило разпиляна...

 

09.08.2010.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Галина! И от мен!
  • Харесах много " душата ми безкрило разпиляна.."
    През юли вятърът събори лястовиче гнездо от прозореца на фирмата...
    Прибрахме двете малки в кашонче , сложихме ги отвън на перваза.И родителите им пак ги храниха.Гледахме ги няколко дни.....но уви...не оцеляха.Стихът ми напомни за това .Тъжно!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...