Птици без криле...
Плаче буренясалият път
за изгубените детски стъпки.
Ослепели, къщите мълчат.
Плодовете падат неоткъснати.
Няма ги предишните игри.
Не остават трънчета в петите.
На дисплея, мъртъв до зори,
доброволно си залагаме очите.
Старата пресъхнала чешма
още устни влюбени сънува.
Необраната и плачеща асма
нероденото си вино още чува.
А от Терминал ЕДНО и ДВЕ
всеки миг отлитат нови птици.
И не искат да се връщат те
в родните гнезда до блатото на Истината...
Истината, че сме "земен рай",
запустял, но можем да се борим...
Търсим отговора в чуждата страна,
а на себе си дали ще отговорим?...
...че ни чакат празните селца
като тъжни, грохнали старици...
И най-хубаво е у дома!
Птици без криле ? Дали са птици?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
