11 авг. 2011 г., 18:12

Птици бързокрили

532 0 0

ПТИЦИ БЪРЗОКРИЛИ

 

Мисли мои, тревожни кат' птици бързокрили,

накъде ме отнасяте във съня ми сега?

Натам, където е моят желан, моят мили,

там, където е моята сyкровена мечта.

 

Аз със вaс във вашия полет бърз и безумен

като прашинка, като перце ще се понеса.

Сред пейзажа чист и безоблачен, пълнолунен

към щастието си неземно ще се устремя.

 

Сняг е покипел със сребро косите ми черни.

От очи уморени топло струи мъдростта,

но мечтите ми са все тъй безмерни,

искам и за мене да не е чужда радостта.

 

Искам да обичам! О, съдба, ти помогни ми,

искам да сме двама, нека не съм вече сама,

за да мога в сивите стени на моите години

да срещна и позная и ласка, и топлота.

 

Искам с него да бъдем и в студената зима

в постелята топла, опрели глава до глава.

Аз не знам дали по-прекрасна приказка има

от двама души слели в едно свойта съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...