ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
10 янв. 2013 г., 18:46

Птиците 

  Поэзия » Философская
1329 0 4

Вдигни очи! И виж къде са птиците,
Ще стане седем. Тръгва след нощта
и мракът, който впрочем не обичат
и онзи страх. Звездите... В хладина,

тъй зла обаче сляп денят ще мине,
а стар градът ще кашля сред мъгла,
в която всеки смях ще бъде в сиво.
И хора и пространства... И скръбта.

Но сякаш, че се готвят да политнат?
Знам, жицата е черна. Но пък в миг,
решат ли, ще напуснат тази близост
в тъй дълъг път към някакъв Олимп.

Получи се... А гледката прекрасна,
в захлас се взирам в хиляди криле!
Човече, в небесата са! И в страсти,
те гонят в смелост прозата. От теб.

А моят ден? Повярвай ще е ведър,
докле сред птици в мислите летя!
Нали мечтите всъщност са победи,
що раждат в нас съвременен Икар...

© Ангел Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??