Птиците
Вдигни очи! И виж къде са птиците,
Ще стане седем. Тръгва след нощта
и мракът, който впрочем не обичат
и онзи страх. Звездите... В хладина,
тъй зла обаче сляп денят ще мине,
а стар градът ще кашля сред мъгла,
в която всеки смях ще бъде в сиво.
И хора и пространства... И скръбта.
Но сякаш, че се готвят да политнат?
Знам, жицата е черна. Но пък в миг,
решат ли, ще напуснат тази близост
в тъй дълъг път към някакъв Олимп.
Получи се... А гледката прекрасна,
в захлас се взирам в хиляди криле!
Човече, в небесата са! И в страсти,
те гонят в смелост прозата. От теб.
А моят ден? Повярвай ще е ведър,
докле сред птици в мислите летя!
Нали мечтите всъщност са победи,
що раждат в нас съвременен Икар...
© Ангел Колев All rights reserved.
