ellyst (Ели)
136 867
22 мая 2012 г., 10:36

Птиците умират сами 

  Поэзия
1344 0 21

 

Той криле не поиска – душата му дива не може

във съня си дори да лети... Но ръцете му груби

като гълъби пърхат по нейното рамо. И – Боже! -

само как я целува, и как я прегръща, и люби...

 

Но си тръгна внезапно. Затвори вратата и толкоз.

Тротоарът след стъпки заглъхващи тихо потръпна.

Хоризонтът се сви до върха на  бетонните покриви

и без милост прекърши крилете небе недостъпно.

.......

Идеалното време е, точно това пълнолуние –

във такива моменти е ласкав и петимен мракът.

Води разговор нощен с небето, провесила думите

през балкона, под който отдавна Ромео не чака.

 

Неудобно е, малко – балконът е толкова тесен,

че крилете ù, свити, едва се побират зад нея.

Капят мокри звезди по корнизите – вече е есен

и прощалната песен на лебеди диви зове я.

.......

Посивялото утро провлачи пети по балкона.

Тоя тесен балкон, в който място за двама не стига.

И мъгла със цвета на криле  над бетона се рони -

на паважа, безкрила и мъртва, лежи чучулига.

 

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворенияето не е сред слабите на един доказан вече автор. Отличава се с хубава, запомняща се образност. Малко обаче в повече ми идват повторенията - крилете, балкона и др. Успех занапред и още веднъж - честита национална награда, Ели!
  • Изключително много ми хареса!
  • Чудесна поема,Ели!Благодаря Ви за красивото изживяване, което ми донесоха стиховете Ви!
  • Хареса ми ...продължавай!
  • Удоволствие е да прочетеш това.Поздрав!
  • Браво!
  • Хубаво!
  • Хубаво е, каквото и да си мислиш!
  • Абе, като за липса на вдъхновение, си е много добро стихотворението.
  • Душата-скитница не се побира в рамки...
  • Поздрав! Обичам паважно-грапавите стихове!!! Продължавай в този стил...
  • Браво, Ели! ( и аз искам такава липса на вдъхновение)
  • Разкошно е, Ели!
  • Страхотно стихотворение! Наистина ритъмът е нарушен в трета строфа и предложението на Мая според мен е отлично.
  • Посивялото утро провлачи пети по балкона.

    Много ми хареса!
  • Интересно, Ели, аз пък изобщо не усещам липса на вдъхновение. Грапавини винаги може да се получат, но общото впечатление е страхотно!

    "Тротоарът след стъпки заглъхващи тихо потръпна.
    Хоризонтът се сви до върха на бетонните покриви
    и без милост прекърши крилете небе недостъпно."

    "във такива моменти е ласкав и петимен мракът"

    "Капят мокри звезди по корнизите"

  • "Води разговор нощен с небето, провесила думите"?
  • На мен ме хареса-продължавай!
  • Благодаря и на двете
    Мая, как ли не го въртях, не ми се получава. Истината е, че напоследък пиша по инерция, без душа - пише ми се, а не намирам вдъхновение, празно ми е и от спортна злоба не спирам. Графомания му се вика на това, осъзнавам го.
  • Красива образност и нежен изказ... Много, много ми хареса! Поздрав!
  • в трети стих на трета строфа ми изчезва ритъмът
Предложения
: ??:??