17 авг. 2008 г., 18:03

Птиците умират сами 

  Поэзия
5.0 / 7
918 0 12
Посветено
Моя любов... ще умра днес като птица, от самота,.
ще притисна гърди към храста и ще гледам простора,
да умрем като птици - след края на песента,
не умеем да умираме от самота, когато сме хора...
Моя любов, ще остане ли роза след мен... най-червената,
поне това... не умея да пея, не съм славей изглежда...
Почти бях птица... помни ме - онази, окрилената,
която, както само хората умеят - раздаваше надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »