Пух от топола
Пух от топола
Пролетен сняг наднича в очите,
поспира в косите и ме задява,
на преспи се трупа, сивее в ъглите
и тъй упорит е, до лято остава.
Да, ама не. Защото тополи
с напукани стволи няма с години
край тази река и не питай защо ли.
До дънер проболи, потрепват филизи...
Стройни, високи, но с клони чупливи
ги бяха строили по двата и бряга,
а после по заповед - унищожили,
защото открили, че пречат. Така е.
Днес е самотна без стражи реката...
Ще вдигна ръката и аз, и ще кастря,
и всичко чупливо ще отрека, та
надвила страха да вървя по-нататък.
Само когато сънувам, че облак
минава през мен и потъвам без глас,
аз няма да дишам, няма да споря,
ще помня за моя мъничък страх...
Пролетен сняг наднича в очите,
поспира в косите и ме задява,
на преспи се трупа, сивее в ъглите
и тъй упорит е, до лято остава.
Да, ама не. Защото тополи
с напукани стволи няма с години
край тази река и не питай защо ли.
До дънер проболи, потрепват филизи...
Стройни, високи, но с клони чупливи
ги бяха строили по двата и бряга,
а после по заповед - унищожили,
защото открили, че пречат. Така е.
Днес е самотна без стражи реката...
Ще вдигна ръката и аз, и ще кастря,
и всичко чупливо ще отрека, та
надвила страха да вървя по-нататък.
Само когато сънувам, че облак
минава през мен и потъвам без глас,
аз няма да дишам, няма да споря,
ще помня за моя мъничък страх...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
