Mar 19, 2007, 8:01 AM

Пух от топола 

  Poetry
738 0 12
Пух от топола
Пролетен сняг наднича в очите,
поспира в косите и ме задява,
на преспи се трупа, сивее в ъглите
и тъй упорит е, до лято остава.
Да, ама не. Защото тополи
с напукани стволи няма с години
край тази река и не питай защо ли.
До дънер проболи, потрепват филизи...
Стройни, високи, но с клони чупливи
ги бяха строили по двата и бряга,
а после по заповед - унищожили, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Random works
: ??:??