dolly (Доли)
583 5254
19 mar 2007, 8:01

Пух от топола 

  Poesía
678 0 12
Пух от топола

Пролетен сняг наднича в очите,
поспира в косите и ме задява,
на преспи се трупа, сивее в ъглите
и тъй упорит е, до лято остава.

Да, ама не. Защото тополи
с напукани стволи няма с години
край тази река и не питай защо ли.
До дънер проболи, потрепват филизи...

Стройни, високи, но с клони чупливи
ги бяха строили по двата и бряга,
а после по заповед - унищожили,
защото открили, че пречат. Така е.

Днес е самотна без стражи реката...
Ще вдигна ръката и аз, и ще кастря,
и всичко чупливо ще отрека, та
надвила страха да вървя по-нататък.

Само когато сънувам, че облак
минава през мен и потъвам без глас,
аз няма да дишам, няма да споря,
ще помня за моя мъничък страх...

© Доли Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??