2 нояб. 2011 г., 10:26

Пуканки и сладолед

1.3K 0 1

Може би била е застрашавана,
когато се е искало да продължи напред,
от много хора - разрушавана,
а после събирана с пуканки и сладолед -
докогато трае мъката ù, знае,
че ще стане и всичко ще и се отърси,
но в своето кратко лутане накрая
с доста сол и захар ще е тя поръсена...

Не се чудете, така се получава,
когато една жена не смее да се пребори,
не че реванш не заслужава -
но тя на по-възвишена ще се престори,
докато трае мъката ù, ще помни,
че и тя на някой, някога, нещо е дала -
сладостите от нея върховни,
но никакво и нищо в замяна не е прибрала?

Сборът от дивидентите ще ù куца,
дали не е искала на ръка пари или чек?
Да я повозиш малко в модерна каруца,
или просто да се държиш с нея като човек?
Докато трае мъката ù, обаче,
тя няма как да стане и да тръгне напред -
ще си стои в кошчето смачкана,
затрупана от тонове пуканки и сладолед...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...