2.11.2011 г., 10:26

Пуканки и сладолед

1.3K 0 1

Може би била е застрашавана,
когато се е искало да продължи напред,
от много хора - разрушавана,
а после събирана с пуканки и сладолед -
докогато трае мъката ù, знае,
че ще стане и всичко ще и се отърси,
но в своето кратко лутане накрая
с доста сол и захар ще е тя поръсена...

Не се чудете, така се получава,
когато една жена не смее да се пребори,
не че реванш не заслужава -
но тя на по-възвишена ще се престори,
докато трае мъката ù, ще помни,
че и тя на някой, някога, нещо е дала -
сладостите от нея върховни,
но никакво и нищо в замяна не е прибрала?

Сборът от дивидентите ще ù куца,
дали не е искала на ръка пари или чек?
Да я повозиш малко в модерна каруца,
или просто да се държиш с нея като човек?
Докато трае мъката ù, обаче,
тя няма как да стане и да тръгне напред -
ще си стои в кошчето смачкана,
затрупана от тонове пуканки и сладолед...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...