13 янв. 2018 г., 18:22  

Пулсации

1.6K 1 4

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

догаря и пулсира,

черепът се смачква и костите се изпаряват.

Аз станах толкова токсична,

че се принудих да напусна Рая

и да се променя завинаги.

После това ще го нарекат “раждане” и “начало”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Вдишване. Вик.

 

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

сърцето се притиска

в хватката на обстоятелства,

докато спре да пулсира.

Моите убеждения станаха толкова токсични,

че се принудих да напусна Истината

и да се променя завинаги.

После това ще го нарекат “съзряване” и “разумен цинизмъм”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Издишване. Умиротворение.

 

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

пресоват се костите и вътрешностите

съвсем до неузнаваемост.

Аз стах толкова токсична,

че се принудих да напусна тялото,

което току-що се бях научила

да разбирам и приемам,

и се промених завинаги.

После това ще го нарекат “прераждане” и “ново начало”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Вдишване. Книга на Живота.

 

Аз пулсирам в Безкрайността,

свивам се и се разширявам,

завъртам се и се забавям,

приемайки своята нова същност.

После това ще го нарекат “живот”

други такива същите

безупречни Спирали на щастието.

 

=========

© Tyto ALBA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Тотина Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...