13.01.2018 г., 18:22  

Пулсации

1.6K 1 4

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

догаря и пулсира,

черепът се смачква и костите се изпаряват.

Аз станах толкова токсична,

че се принудих да напусна Рая

и да се променя завинаги.

После това ще го нарекат “раждане” и “начало”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Вдишване. Вик.

 

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

сърцето се притиска

в хватката на обстоятелства,

докато спре да пулсира.

Моите убеждения станаха толкова токсични,

че се принудих да напусна Истината

и да се променя завинаги.

После това ще го нарекат “съзряване” и “разумен цинизмъм”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Издишване. Умиротворение.

 

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

пресоват се костите и вътрешностите

съвсем до неузнаваемост.

Аз стах толкова токсична,

че се принудих да напусна тялото,

което току-що се бях научила

да разбирам и приемам,

и се промених завинаги.

После това ще го нарекат “прераждане” и “ново начало”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Вдишване. Книга на Живота.

 

Аз пулсирам в Безкрайността,

свивам се и се разширявам,

завъртам се и се забавям,

приемайки своята нова същност.

После това ще го нарекат “живот”

други такива същите

безупречни Спирали на щастието.

 

=========

© Tyto ALBA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Тотина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...