Пулсът неравен
Пулсът неравен
Събуди се утрото синьо
с кристални красиви очи.
Сърцето във мен мълчаливо
отново за тебе тъжи.
Реката е само самотна
и тя като мене мълчи.
Извива се, бързо разлива
пенливите свои води.
И слънчево горе небето
целува я пак със лъчи.
Попитах отново сърцето
щастливи ли с теб сме били.
А пулсът неравен ми шепне:
–Обича, обича те той!
Ти само се вслушай в сърцето
и пак, и пак ще е твой.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
