Пулсът неравен
Събуди се утрото синьо
с кристални красиви очи.
Сърцето във мен мълчаливо
отново за тебе тъжи.
Реката е само самотна
и тя като мене мълчи.
Извива се, бързо разлива
пенливите свои води.
И слънчево горе небето
целува я пак със лъчи.
Попитах отново сърцето
щастливи ли с теб сме били.
А пулсът неравен ми шепне:
–Обича, обича те той!
Ти само се вслушай в сърцето
и пак, и пак ще е твой.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
