Пулсът неравен
Събуди се утрото синьо
с кристални красиви очи.
Сърцето във мен мълчаливо
отново за тебе тъжи.
Реката е само самотна
и тя като мене мълчи.
Извива се, бързо разлива
пенливите свои води.
И слънчево горе небето
целува я пак със лъчи.
Попитах отново сърцето
щастливи ли с теб сме били.
А пулсът неравен ми шепне:
–Обича, обича те той!
Ти само се вслушай в сърцето
и пак, и пак ще е твой.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
