21.03.2024 г., 20:45 ч.

Пулсът неравен 

  Поезия » Любовна
72 0 2

   Пулсът неравен

 

Събуди се утрото синьо

с кристални красиви очи.

Сърцето във мен мълчаливо

отново за тебе тъжи.

 

Реката е само самотна

и тя като мене мълчи.

Извива се, бързо разлива

пенливите свои води.

 

И слънчево горе небето

целува я пак със лъчи.

Попитах отново сърцето

щастливи ли с теб сме били.

 

А пулсът неравен ми шепне:

–Обича, обича те той!

Ти само се вслушай в сърцето

и пак, и пак ще е твой.

          Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??