Пусни косите си
Пусни косите си и направи пътека,
която във нощта ни изведе,
натам – където любовта ни свети,
в безкрайното пространство и небе.
Разкъсай дрехите си и покрий мъглата.
Роди с очи звезди и красота
и нека продължим добри нататък –
там сливат се мигът и вечността.
И в тази вечност ти ще ме обичаш.
Във светлата прозрачност на нощта.
Пусни косите си – безумни, диви,
към теб и мен, мига и любовта…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
