Пусни косите си и направи пътека,
която във нощта ни изведе,
натам – където любовта ни свети,
в безкрайното пространство и небе.
Разкъсай дрехите си и покрий мъглата.
Роди с очи звезди и красота
и нека продължим добри нататък –
там сливат се мигът и вечността.
И в тази вечност ти ще ме обичаш.
Във светлата прозрачност на нощта.
Пусни косите си – безумни, диви,
към теб и мен, мига и любовта…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
