17 апр. 2015 г., 19:26  

Пусни ме, мамо, да си ида 

  Поэзия » Любовная
795 1 2

ПУСНИ МЕ, МАМО, ДА СИ ИДА

 

Пусни ме, мамо, да си ида.

Какво да правя аз на този свят?

За мене времето е спряло, откакто врекох се във любовтта.

 

Аз мислех си, че съм свободен, аз мислех си, че малък е света.

Живях сред хора, вярвах в чудеса.

Но никога не съм допускал, че всичко има смисъл, защото е създадено от любовта.

 

Къде е баба да ме види?

Излъгах я - аз казах ù, че вече имам си жена.

 

Нима аз нямам право да се радвам?

Нима аз нямам право да живея?

Не съм ли и аз създаден от калта?

 

Загубих всичко, за което страдах, но осъзнах, 

че ако нямам НЕЯ, за  мене празен е света.

Пусни ме, мамо, да си ида.

 

 

 - Явор Занков Мартинов

© Явор Мартинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много искрено и затова докосва..
    Хареса ми!
  • "Пусни ме, мамо, да си ида.
    Какво да правя аз на този свят?
    За мене времето е спряло, откакто врекох се във любовта."

    Поздравления! Много истинско.... Харесах!
Предложения
: ??:??