Пусни ме, мамо, да си ида
ПУСНИ МЕ, МАМО, ДА СИ ИДА
Пусни ме, мамо, да си ида.
Какво да правя аз на този свят?
За мене времето е спряло, откакто врекох се във любовтта.
Аз мислех си, че съм свободен, аз мислех си, че малък е света.
Живях сред хора, вярвах в чудеса.
Но никога не съм допускал, че всичко има смисъл, защото е създадено от любовта.
Къде е баба да ме види?
Излъгах я - аз казах ù, че вече имам си жена.
Нима аз нямам право да се радвам?
Нима аз нямам право да живея?
Не съм ли и аз създаден от калта?
Загубих всичко, за което страдах, но осъзнах,
че ако нямам НЕЯ, за мене празен е света.
Пусни ме, мамо, да си ида.
- Явор Занков Мартинов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Мартинов Все права защищены
