16 нояб. 2017 г., 23:00  

Пуст замък 

  Поэзия » Философская
521 0 0
Като изгаснал пламък
като необитаем приказен замък
душата ми сякаш умря
и остави тялото ми
както иска да ходи по тази земя
Да заспи ако ще
да съществува безсмислено
под синьото небе.
Никога не притежавала сила,
душата ми сега съвсем се е уморила.
Не разбира защо животът трябва да е толкова жесток
защо е този безспирен поток. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Яворов Все права защищены

Предложения
: ??:??