16.11.2017 г., 23:00  

Пуст замък

812 0 0

                 Като изгаснал пламък

                 като необитаем приказен замък

                 душата ми сякаш умря

                 и остави тялото ми 

                 както иска да ходи по тази земя

                 Да заспи ако ще

                 да съществува безсмислено

                 под синьото небе.

                 Никога не притежавала сила,

                 душата ми сега съвсем се е уморила.

                 Не разбира защо животът трябва да е толкова жесток

                 защо е този безспирен поток.

                 Прераждания, дни,

                 минали и нови

                 отвори врата,

                 затвори очи

                 ето стани,

                 заспи и пак се събуди.

                 Ритъм цикличен,

                 живот себичен.

                Тук-таме яж

                тук-таме се надъхай,

                че имаш кураж.

                А егото ми някой може ли да почеше,

                че миналия път обидата на съдбата доста болеше?

                Раните стават по-големи,

                а въртят се все подобни проблеми.

                Е, някой са по-гадни,

                други са чужди,

                отговарят все на нечий нужди.

                Какъв е смисълът на това

                да си свещ,

                а да няма искра.

               Повече да не можеш да се възпламениш,

                а ако от смъртта не се боиш

                това значи,че няма какво

                 да те задържи на земното кълбо,

                 да те кара да се въртиш 

                 на това дяволско колело.

                 Но ето че продължаваме

                  и така ,

                 че има логика се заблуждаваме

                  докато не свърши тази игра.

                 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Яворов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...