28 июн. 2017 г., 09:01

Пустее гарата... 

  Поэзия » Другая
780 0 7

На тази гара влакове не спират,

обрасла в спомени и залиняла,

и пътници посоката не питат,

останала е сянката им млада.

А линиите, задавени от старост,

примамват ме в задънен рид,

где някой чакал е с радост

любим човек от дълъг път.

Стрелочникът не е на своя пост,

аз сменям с ръчката посоки,

като неканен и досаден гост

от времена нерадни, еднооки.

И вятър катo влак изсвирва

внезапно, остро. И пронизва...

Мечта на двойка влюбени издирва,

но часовникът плътта изгризва...

Пустее гарата в този град,

забит куршум в тялото бетонно,

и вее студ, и вее смърт и хлад

от минало, притихнало и родно...

© dreamsinrhymes Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??